Приказки празни
ПРИКАЗКИ ПРАЗНИ
Не ще слушат там* нито празнословие,
нито подбуда към грях,
а само словото: „Мир! Мир!“.
Коран (56: 25–26)
Приказки, приказки, приказки празни
вред покрай мен неуморно гърмят.
Всеки от всичко до болка се дразни,
всеки се лута в тъмите без път.
Приказки, приказки, приказки голи –
няма утеха в такива слова.
Всеки на мъртви кумири се моли,
вярвайки умно с безумна глава.
Приказки, приказки, приказки вятър…
Колко е тежък подобен живот! –
всеки скъпернишки вечно пресмята,
влюбен до лудост в пари и в имот.
Приказки, приказки, приказки пушек…
Няма ни смисъл, ни мир, ни покой.
Всеки, във вещи, душащи го, сгушен,
трупа запаси за вечен престой.
Приказки, приказки, приказки празни
нека се носят край мен като газ…
Нищо не може духа да раздразни,
щом е изпаднал в небесен екстаз!
_______________________________________________
* – „там“ – в Рая.
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
