Jan 2, 2018, 2:46 PM

Приказна реалност

  Poetry
493 1 3

Пътека от бели вълшебства

се разстила над целия свят.

Сърцата, вибрират по детски.

С надежди, човек е богат.

 

Елхата, с блестяща премяна,

за бала в среднощния час.

Звезда на върха и засмяна,

трепти по-щастлива от нас.

 

От лошото няма и диря,

доброто – красиво звъни.

Целият свят е магия.

Раждат се светли мечти.

 

Звънчета разпяват простора.

Следи от шейна се извиват.

Снежко е с шалче на двора

и също изглежда щастливо.

 

Сякаш, че приказка свята

се случва реално за всички.

Еднакво вибрират сърцата

с любов, доброта и обичане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...