Приказно
Днес музата ми пак заспа дълбоко,
опитах се да я събудя неведнъж.
А пък високо от небето синеоко
се сипеше на ситни капки дъжд.
"Убола се е явно на вретено!"
разочарован аз помислих си за миг;
в душата ми бе толкова студено,
сподавен вътре спотаяваше се вик.
Тогава яхнах кон от въображение
и цъфна в мене бяла орхидея -
за да избавя скъпото си вдъхновение,
отправях се на дълга одисея.
Във сънените влажни, хладни дебри
аз търсех него под дърво и камък.
И ето, че накрая го намерих -
потънал във мъгла безцветна замък.
Засилих се. Сърцето ми препускаше,
туптеше невъздържано и бясно.
Аз знаех: музата предвкусваше -
усещането бе така прекрасно!
Отворих портите, във крепостта нахлух
и мигом се отправих към покоите...
И после, после помня само вопъл глух:
разбитите илюзии бяха моите.
Насред чаршафите аз търсех поетеса,
красива и очарователна царица.
Но вместо моята заспала сън принцеса,
намерих мършава, съсухрена старица.
Днес музата ми пак заспа дълбоко,
опитах се да я събудя, но уви -
реалността бе ледено жестока,
дъждът така и не престана да вали.
© Кавалер All rights reserved.
