Горско приключение
Бабо Мецо, що така,
плашеш малките деца,
лятото настъпи веч,
слънчо грее от далеч.
Хайде тичайте след мен,
че е хубав слънчев ден,
знам че в близката гора,
има хиляди цветя.
Вижте, вижте там деца,
Вълчо дупка изкопа,
казва че било море,
дето правил от сърце.
Всички се събрали там,
кумчо хванало го срам,
Кумчо Вълчо без вода,
как ще плуваме сега?
Хайде всичките деца,
до реката за вода,
всеки с кофичка в ръка,
да направим веселба.
Докато налейм вода,
кумчо наторил брега,
Кумчо Вълчо кво напрай,
бързо, бързо си признай.
Що направи таз беля,
точно, точно на брега,
виж че всичките деца,
ти се смеят на това.
Хайде всички на море,
скачайте в това дере,
Лиско пояса си взел,
и се правил на орел.
Ежко Бежко си играл,
с кученцето Бау-бау,
гонили се двама те,
в дълбокото море.
Котенцето Мяу - мяу,
си играло с мокра кал,
викнало е баба Меца,
да помогне за двореца.
Вижте малкото ми мече,
рибка хванало е вече,
я да видиме сега,
туй е вълчова беля.
Вълчо, Вълчо как можа,
да го пуснеш по вода,
само да си викнал с глас,
пак ще има пляс и пляс.
Зайко Байко му се смял,
даже песничка запял,
кумчо вълчо прай бели,
до кога ще продължи.
Късно стана веч деца,
да си ходим у дома,
утре пак ще продължим,
всички да се веселим.
© Иван Бодуров All rights reserved.
