Взимам си шапката и тръгвам.

Приключвам, край по тоз въпрос!

Няма какво да се залъгвам-

не ставам никак за матрос!

Не съм участник във романа,

макар, че много ми се иска.

Гората по-добре да хвана,

клонак в ръката си да стискам,

отколкото да се измъчвам

и да се правя на герой.

Да, и харизма не излъчвам,

та бия за това отбой.

По дяволите правилата,

мечтите, женската възхита!

Излизам вече от играта,

духът ми другаде ще скита!

Не съм достоен за морето,

за синята безкрайна шир.

Ще търся мястото , където

поне да има келепир!