Прилив на обичане
Жадувай с всяка капка ти за мен,
рисувай замечтаните ми устни.
Обсебващо след всеки следващ ден,
обичай ме с онази твоя същност.
Разпалвай огъня и без кибрит.
(За щастието, зная, няма граници.)
Усуквай мислите като магнит.
(Сърцето ми обича да е вятърно.)
Оковите нощес счупи със шепота,
със онзи, твоя - влюбен от намиране.
Отпий дори надеждата от залеза.
(За онзи мислен прилив на обичане.)
И пак върни се ти назад във мислите,
във моя полет с мирис на отричане.
Бъди до мен, дори и нощем, в тъмното,
лети пиян във моето отвличане.
© Пламена Добрева All rights reserved.
