Поредната разпенена вълна
приижда и в скалите се разбива –
превръща се в усмивка на жена,
подире ми се смее закачливо!
На вълнолома, стар и помъдрял
от истини и от човешки грешки,
един моряк с китара е запял!
А песните – и весели, и тежки –
ме връщат неусетно у дома...
за него е сърцето закопняло!
И в мен приижда приливна вълна!...
А казват, тука с дни не е валяло! ...