Apr 20, 2010, 10:17 PM

Принцеска

  Poetry
1.1K 0 2



                               



                                                        на моето коте Джени. :) 


Мъничко кравайче топличко,
пухкава душица беличка.
С розово носленце мокричко
и игриво като феичка.

Зеленооко дяволче красиво,
лоша днес си, непослушна.
Ала пак те гледам мило
и копнея да те гушна.

Как да устоя? Ти знаеш,
че не мога... и си траеш,
скрила своята муцунка.

В погледа, сега нехаещ,
обичта си ще признаеш,
щом те взема и те цункам. 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...