May 17, 2014, 12:11 AM

Принудено гостоприемство

  Poetry » Civic
418 0 0

Мъглиж бе пръв

или след Розово бе втори,

а ние трябва да мълчим,

с усмивка да превием гръб

и бързо да наденем на врата си връв.

 

Да чуваме съветите

на Хюмън Уоч

във вид на заповеди,

демократично да се претопим,

с възторг да слушаме безумни проповеди,

да се превърнем в ценностен народ,

обаче да се изличим.

 

Това е, може би,

хуманният и светъл европът,

това е, може би,

полезният, удачен, чепат,

железен прът!

 

С насилие да вършим всичко

доброволно,

с лъжата да сме сити,

но без да бъдем волни.

С милувка да ни мачка,

за пример да ни служи,

с грижа за възход за еврокрачка,

без корени до крак, до крак да ни изпружи!

 

30.04.2014 г.

гр. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...