Принудителна метаморфоза
ПРИНУДИТЕЛНА МЕТАМОРФОЗА
Р.Чакърова
Прозрачна като полъх съм, невидима,
прегърбена от изотопен въздух...
Разплакано от толкова обиди,
небето се обръща и си тръгва.
Цари интимно неприкосновение,
а залезът умира в метастази...
Смехът ми е осъден в заточение
и само спомени и вятърът го пазят.
Пределно е самото безпределие.
Граничната му линия белее, свети...
И делниците страдат от безделие,
когато скуката измива цветовете.
Кръвта ми не понася жалки вируси
и тича с лудо, бясно нетърпение
по вените ми, закалени в климата
на седем балови, мисловни сътресения.
Луните знаят, че съм вечно будна
и се променят според всеки мой куплет,
а всъщност аз съм "призрачното чудо",
което бавно се превръща в буца лед...
Лондон, 31/01/2018 22:18
© Rositsa Chakarova All rights reserved.
