Припалване на пясъците
Забрави, забрави, забрави...
моя шепот, напукани устни.
В моя път само диви треви
жажди пият и корени пускат.
А е Коледа. Млада елха
близо кипри паунска окраска.
Бих могъл да ти кажа: ела,
че съм сам. Както киви в Аляска.
Но нали съм от Бонд по-добър,
срязвам времето с мисъл и зяпам:
как отмяташ коси от бакър...
А мъжът ти вре нос у долапа.
И ми иде, какъвто съм ръб,
да нахълтам в дома ти. И даже,
разменил с твоя гуру по зъб,
да те дръпна внезапно към плажа...
... дето с гларусов клюн вихър луд
на мъглите къделите стриже,
за да палнем с тела в този студ
вледенените пясъци рижи...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
