Този странен септември по-скоро на август прилича.
С твоя дъх кадифен, нежно парещ по моята шия…
Закъснелия шепот, че винаги мен си обичал,
очевидно не можеше в чашата с вино да скриеш.
Тихо пееше в трели фонтанът сред смях на приятели.
Напояваше въздуха топлият мирис на скара…
Разлюля се небето, земята под нас се разклати!
В миг един разпознахме я - беше предишната, старата...
За рождения ден подари ми теб моят септември!
И реките отново потекоха, буйни и пролетни...
Ти се върна, любов! И обърна стрелката на времето!
Но уплашена бях. Да си идеш горещо те молех... ...