Aug 6, 2017, 9:40 AM

Природа 

  Poetry
930 4 14

Във вълшебния утринен миг,

птичка, дребна като кутре,

вкуси капчица цветен нектар,

достатъчен да не умре.

И заслави слънцето с възторг!

Щастлива, разпери криле…

Така ù завидях, о, Боже!

Че мен не стига и море…

за едничка усмивка поне!

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно....
  • *****
  • Много хубаво пишеш,Росица!!!Дълбоко в себе си мисля,че си колега историк!!!Това няма значение!Важно е,че винаги ще чета с удоволствие написаното от теб!!!Сърдечни поздрави!!!
  • "За едничка усмивка поне"!Силно,много-силно!Поздрави,Росица!
  • Заслужава си да се замисли човек...
    Поздрави!
  • Благодаря ви! Чувате ли? И в тази магична утрин мъничката птичка слави слънцето с възторг! Хубав ден!
  • Ние хората, сме сложни същества – все нещо не ни достига, а всъщност е толкова просто...
    Поздравления, Роси!
  • Много хубава идея има творбата ти. Росица! Поздравления!
  • Наблюдателност и мъдрост виждам тук...
    Да бъдем благодарни за това, което ни е дадено – светло послание!
    Поздрави!
  • Трябва да се научим да се радваме на дребните неща!...
    И да бъдем волни като птиците!
    Поздрав, Eia!
    Хубава вечер!
  • Красива миниатюра!
  • Да бъдем като птичките - лекокрили, волни и щастливи. Така ни учи и Иисус! Харесах, Роси!
  • Хубава тема... за вечно недоволните хора...А животът може да ни даде всичко.
Random works
: ??:??