Присаден ковид на поезия

Comments

• 

  Patrizzia (Надежда Ангелова)

  Всички сме така, сенсей. Дишаме през един път, виреем. Наскоро четох, че хормонът на стреса норепинефрин ни поддържа млади, ако се превърнем в пеленачета, тежко ни.

  2021-11-06T12:43:14+02:00
• 

  генек (Георги Коновски)

  Благодаря, Елке, Дочке, Силвия!

  2021-11-06T11:20:01+02:00
• 

  Plevel (Силвия Илиева)

  Дръж се, Георги! Като видиш доктор, още преди да те е питал какво ти е, всичко започва да ти минава. Впрочем, днес ми се случи. И даже тръгнах да се връщам, но доктора вика: я чакай, свали маската и дай една усмивка. Озъбих се, да ми види хубаво зъбите, като на кобила. После казва, седни, я сега, така като те натисна тук, боли ли те?
  Мълча и се ослушвам: Не точно да ме боли.
  А тук? - и ми натиска две точки.
  Отвръщам: И тук не е точно болка. Даже тъкмо си викам, нещо ще ме препарира сега, защото все едно беше хванал заек за ушите, но после ми пусна ток с две жички, разбъжиках се и с двеста към колата. Палтето тоя път не си го забравих, иначе имам подобни навици. Та, не унивай. Добре че са докторите, понякога спасяват положението.

  2021-11-06T01:39:43+02:00
• 

  Довереница (Дочка Василева)

  "Ето –
  уж дишам,
  пенсионерствам,
  живея…
  По документи
  вирея"
  И аз

  2021-11-06T01:21:58+02:00
• 

  Елка (Елка Тодорова)

  Повече поезия в тази ковид криза! Поздрави!

  2021-11-05T22:08:10+02:00