Искам пак да съм дете,

невкусило от ябълката сладка

и щъркелът с разперени криле

за мен да е голямата загадка.

На жмичка със махленските деца

да си играя до забрава,

със “синеникаква” лъжа

дядо пак да ме задява.

Сред дебри приказни със самодиви

отново аз да бъда малък.

Със зяпнали уста да слушам

как сладък бил е трудният им залък.

Полузаспал на майчини ръце,

да ме целуне по челцето татко.

 С потънало във морния си сън сърце,

да се завърна в детството си кратко