ПристрастенаОтново се давя в дим... Даже едвам виждам бутилката с неясен произход, която се търкаля по пода. И тъй като в празната задушна стая няма прозорец, който да отворя, за да пусна въздух или два-три снопа слънчеви лъчи, не ми остава нищо друго, освен да позволя на тези пороци да ме довършат. Преди най-големият ми - ти... |
© Теодора Пенева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
