ПристрастенаОтново се давя в дим... Даже едвам виждам бутилката с неясен произход, която се търкаля по пода. И тъй като в празната задушна стая няма прозорец, който да отворя, за да пусна въздух или два-три снопа слънчеви лъчи, не ми остава нищо друго, освен да позволя на тези пороци да ме довършат. Преди най-големият ми - ти... |
© Теодора Пенева All rights reserved.