Dec 19, 2024, 8:27 AM  

Присъда

  Poetry » Love
452 2 2

И двамата сбъркахме много

и спорът е вече излишен.

Творба да напиша не мога,

сега ти си твърде себичен.

Защо пак се гледаме строго?

Светът е отколе различен…

Облякъл си дългата тога,  

но съдя те аз: Деспотичен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Bo Boteva All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря и на двама ви за коментарите, желая ви хубава вечер!
  • Много ми хареса.
    Безапелационно е, Бо. Поздравление!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....