Jun 21, 2010, 1:31 PM

''Присъда''

  Poetry
1K 0 4

''Присъда''

 


В устата ми горчи

от грешки...

Очите парят

от вина...

И сиво-черна болката пронизва

всичките ми сетива...

 

 

На кладата от минало и настояще

изправена стоя съвсем сама...

Сподавен стон...

Угасва и искрицата надежда

за нечия протегната ръка...

 

 

Съвсем сама...

Прегърбена...

Нечуваща...

Незряща...

Присъда чакам днес

от Съвестта!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...