Присъдата на времето
Трепериш ли, животе, пред присъдата,
заспиваш ли със кости все подгизнали?
Описваш ли се често с милосърдие?
И викаш ли, а смееш ли се, скиташ ли?
Сломи ли те мълчанието просешко,
или пък воплите те тласкат да пристъпваш?
Дали те гонят диви луди кучета,
загиваш ли и пак ли тук се връщаш?
Не искаш ли? Не молиш ли, не чакаш ли?!
Не питаш ли? А бориш ли се, плачеш ли?!
За обич даваш ли се, плащаш ли
за своето сърце жестоки данъци?…
Увисват думите ми; тихото признание
е черно-бяло с мен пред огледалото.
Усмихва ми се, кимва ми в мълчание.
Безмилостно разстрелва ме махалото…
© Виделин Жар All rights reserved.
