Feb 18, 2008, 9:02 PM

Присъни ми се

  Poetry » Other
1.4K 0 36
Присъни ми се Мъртвата река
(приличаше на сватбена одежда).
Потърсих брод, но нямаше следа
(Изгуби се с последната надежда).

Присъни ми се омагьосан път
и Евридика махаше ми (бледа...).
Потърсих лира, но намерих студ.
(Не си платих за смъртната победа).

Присъни ми се тих венчален плач
(Последна песен в мрака се залута).
Лодкарят беше безвъзвратно сляп
(Орфей отдавна беше ням. И глупав).

Присъни ми се, а насън... боли.
И Евридика (без Орфей) умира.
... Невидимият Хадес се смили
и ме смени за мъртва (вече...) лира.


18.02.2008 г.
Дарина Дечева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments

Comments

  • О, великолепието Ти ми идва в повече днес, но пък всичко прочетено е толкова въздействащо за "Добро утро".

    Прегръщам те!
  • Дечева, ти кво сега? Ни са бой, после ще съм ти пациентка редовна, обещала съм ти!
  • Първо прочетох стиха. Чудесен! После зачетох коментарите. Изобщо не разбрах за какво си говорите, не ме и интересува, но Дари, ако тъгата те кара да пишеш така, да се чуди човек дали да ти пожелае щастие... Поздравявам те и декларирам уважението си към поезията ти.
  • Кто верит в Магомета, кто в Аллаха, кто в Иисуса
    Кто ни во что не верит, даже в чёрта на зло всем
    Хорошую религию придумали индусы -
    Что мы, отдав концы не умираем насовсем
    ....
    Пускай живёшь ты дворником родишься вновь прорабом,
    А после из прораба до министра дорастёшь
    Но если туп как дерево - родишься баобабом
    И будешь баобабом тыщу лет, пока помрёшь.
    ...
    В.Высоцкий
  • Kitten, Взе ли изпита???

    Дар, да! - има право на глупост...доколкото не ми пречи.
    После настава каквото следва

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...