Присъствие
Далече си. А аз си готвя ядене.
И питам се какво ли би ми сготвила.
Далече си, мълчиш от разстояние,
а моят телефон е мек и топъл.
И тази нощ отново спах до мястото,
където много липсваш на чаршафите.
Поисках да съм с теб и те поставих
до себе си, и двамата заспахме.
Когато си далече, не тъгувам.
Тогава чувствам колко те обичам
и ми е хубаво, въздушно хубаво,
защото със сърцето те изричам.
А липсата ти всъщност е присъствие.
Усмихвам се, защото те обичам.
И лекичко се поотмества въздухът,
за да направи място за очите ти.
Разбирам колко много съм пораснал,
защото не успявам да те нямам.
Далече си. Но близка и прекрасна.
И има много смисъл да сме двама.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
