Притча за блудния син
Сгреших пред Бога и пред тебе, татко!
Не бях на себе си! Бях страшно луд,
в безумен миг решил съвсем за кратко,
в суетност да разпръсна бащин труд.
Не съм достоен поглед да повдигна
и да те срещна пряко във очи.
Един живот, не няма да ми стигне
да се разкайвам. Моля те, прости!
Бащата с радост гледа към небето:
"О, Боже, от сърце благодаря
за чудото, че върна ми детето
от прашните пътеки на греха!"
Прощавам, сине, раните, с които
душата ми до мъртвост порази.
Сега стоиш пред мене и нескрито
в очите, мъжки, парят две сълзи.
От обич, синко, всичко се прощава.
И ти ще станеш някой ден баща.
Аз няма да съм тук, но знам тогава
ще разбереш от опит... любовта.
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много силен, докосващ сърцето стих, който съдържа непреходни общочовешки ценности - обичта и прошката! ПОЗДРАВИ!
-
Прошката е хуманен и благороден жест, но - когато се прощава не с думи, а със сърце.
Затрогващ стих!
Поздравления! -
Аплодисменти!
-
Много хубаво стихотворение за прошката, Иве!
-
Благодаря за споделените размисли, Младене! Прошката е велико нещо!
Благодаря, Кети! Аз съм фен на класическия стих!
Благодаря ти, Цвети! -
Поздрав!!!Много е хубаво и докосващо!!!
-
Великолепно! С радост забелязвам, че мнозина творци се завръщат към похвата на класическия стих и към извечните болки човешки!
-
"Блудният" син се завръща /след своите "гетсимански съмнения" при бащата, за да получи опрощение за греха си. Той също един ден ще трябва да прости на своите деца техните грехове. Приемственост на щафетата - "закон за отрицание на отрицанието" /Георг Филхелм Фридрих Хегел/,
"И няма нищо ново под слънцето..." /Еклесиаст/.
Отлично стихотворение на вечна тема. Поздравление, Ивелина!: Мисана
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
