Притча за блудния син
Сгреших пред Бога и пред тебе, татко!
Не бях на себе си! Бях страшно луд,
в безумен миг решил съвсем за кратко,
в суетност да разпръсна бащин труд.
Не съм достоен поглед да повдигна
и да те срещна пряко във очи.
Един живот, не няма да ми стигне
да се разкайвам. Моля те, прости!
Бащата с радост гледа към небето:
"О, Боже, от сърце благодаря
за чудото, че върна ми детето
от прашните пътеки на греха!"
Прощавам, сине, раните, с които
душата ми до мъртвост порази.
Сега стоиш пред мене и нескрито
в очите, мъжки, парят две сълзи.
От обич, синко, всичко се прощава.
И ти ще станеш някой ден баща.
Аз няма да съм тук, но знам тогава
ще разбереш от опит... любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Георгиева Всички права запазени
