Притча за жената
Розата червена ако беше,
щях в душата-ваза да те сложа.
Зрънцето пшенично ако беше,
щях от теб да пека погача.
Тиха лятна вечер ако беше,
щях с щурците песен да ти пея.
Розовото утро ако беше,
нямаше да спя -да те дочакам.
Виното червено ако беше,
щях пиян да бъда до забрава.
Слънцето горещо ако беше,
без очите щях да си остана.
Ти реката бурна ако беше,
аз във тебе щях да се удавя.
Ако беше... Но ти не си такава.
Ти си, Боже, всичко във едно!
С твойта всеизвестна даже слава
ти за мен си слънчево петно.
© Никола Апостолов All rights reserved.
)
