За първи път отказах се. Не искам.

Не искам точно ти да ми се случиш.

Защото ако никак не е писано, 

насила и уроци се не учат. 

Какво като съм страстната ти обич, 

щом всяка нощ заспивам угнетен. 

Признавам, че дъжда ми идва в повече, 

особено и той, несподелен... 

Какво като плачът ти е пороен, 

а мойта тишина крещи във мрака? 

Душите ни не знаят за покоят, 

след срещата на двете ни тела... 

Не можем да събираме от пепел. 

Стихиите без жал ни разпиляха. 

Живота е ръждива и бодлива тел. 

Отказвам се. Смъртта ми ръкомаха... 

Стихопат. 

Danny Diester