Nov 10, 2012, 11:40 AM

Привидение

  Poetry » Love
1.8K 0 4

Привидение

 

Ела във нощите ми,

влез на пръсти,

от сянката ти

няма да се плаша,

нали позната ми е от отдавна,

на нея мога вечно 

да се давам.

Поседни във мрака

и ме съзерцавай,

целувай ме по клепките

със твоя поглед,

погали ме по косите

със сетивност само

и си представи,

че пак сме двама.

Всяка вечер

в сънищата свои

аз те каня,

поискам те

и ти във миг

се появяваш,

а щом запаля лампите, изчезваш

и в стаята е Самотата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Триб Трибс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...