Привидно
И тази нощ през себе си ще прекося.
Отдавна се научих да съм даже силна.
Ще ти напиша стих – от тъмното следа
и в тишината до зората ще осъмна.
В разсъмването през прозореца ще слушам
от всички звуци, предвещаващи деня,
ще се усмихна някак, във палтото сгушена,
ще се простя със нощната си тишина.
Ще подредя по навик дневните си мисли,
по навик и часовника си ще сверя.
Дори изглежда нищо няма да ми липсва.
Ще пъхна в джоба си студената ръка.
Ще тръгна бързо. Винаги така – по навик,
към дневния неустоим водовъртеж,
където мога, мога вече да се справя
със сивите нюанси на деня и днес.
А уличната лампа пак така премигва.
От мен луната си отива сърповидно.
С ръка разтърквам натежалите си мигли.
Изглежда всичко всъщност е привидно.
Но вече се научих в мене да съм силна…
© Ани Монева All rights reserved.
!!!
много е хубаво. Прочетох си го няколко пъти.
