Привикнах
да ме милваш с очите си,
да пия бистра, от извор, вода.
Привикнах
да съм част от живота ти,
да ходиш по мойта следа.
Привикнах
и с безсънните нощи,
когато най-много те няма.
Привикнах
да говориш за нея,
колко велика е съпруга и мама.
Привикнах,
да се промъквам в дома ти,
като престъпник и просяк
за глътка измама.
Привикнах и още, и още.
© Галя Николова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
