Привикнах
да ме милваш с очите си,
да пия бистра, от извор, вода.
Привикнах
да съм част от живота ти,
да ходиш по мойта следа.
Привикнах
и с безсънните нощи,
когато най-много те няма.
Привикнах
да говориш за нея,
колко велика е съпруга и мама.
Привикнах,
да се промъквам в дома ти,
като престъпник и просяк
за глътка измама.
Привикнах и още, и още.
© Галя Николова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
