Отново съм в този град

връхлитат спомени добри и зли....

Срещам те! Подавам ти ръка,

приятелю, кажи ми как си ти?

С теб ни свързват много чувства,

предавани се чувствахме с теб, нали?

Болеше ни за други чувства...

болеше за предателства, злини.

Колко сме еднакви с теб, приятелю,

и колко сме различни в този миг,

как приятелство ни свързваше, другарю,

и как разделяни от купища лъжи.

Но такъв живота е! Все пак!

Човек се лута, колебае...

търси своята съдба

по път, утъпкан с грозота.

Аз зная - правих грешки,

вярвах на лъжи, сплетни,

грешен бе в моите надежди,

прости, приятелю, прости.

Но знай, приятелю,

ние с теб израснахме...

израснахме с теб над тез неща.

И знай че истинско приятелство

не се дарява ей така!