Приятел
Отново съм в този град
връхлитат спомени добри и зли....
Срещам те! Подавам ти ръка,
приятелю, кажи ми как си ти?
С теб ни свързват много чувства,
предавани се чувствахме с теб, нали?
Болеше ни за други чувства...
болеше за предателства, злини.
Колко сме еднакви с теб, приятелю,
и колко сме различни в този миг,
как приятелство ни свързваше, другарю,
и как разделяни от купища лъжи.
Но такъв живота е! Все пак!
Човек се лута, колебае...
търси своята съдба
по път, утъпкан с грозота.
Аз зная - правих грешки,
вярвах на лъжи, сплетни,
грешен бе в моите надежди,
прости, приятелю, прости.
Но знай, приятелю,
ние с теб израснахме...
израснахме с теб над тез неща.
И знай че истинско приятелство
не се дарява ей така!
© Александрина Василева All rights reserved.
