Feb 5, 2009, 11:59 AM

Приятел

  Poetry
998 0 6

                    Приятел

Преди години аз те срещнах,

за мен ти бе съседката отсреща.

след време мой наставник стана,

въведе ме в професията желана.

Измина време, диплома аз взех.

И... стана ти мой шеф.

С годините успяхме да се опознаем.

Приятелството ни като в любовна връзка

кали се в огън и във лед,

но днес със сигурност

аз мога да призная -

пред теб глава да наведа

и мой Приятел

с главна буква да те нарека!

              посветено на Ани

                 04.02.2009 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво стихотворение! Желая ти да опознаеш още много такива прекрасни хора в живота си! Не се съмнявам, че ти самата си добър и истински приятел. Ако не беше, нямаше да напишеш такова стихотворение.
    За мен приятелката ми е истинско богатство,
    оазис сред пустинята-живот,
    щастлива съм от нашето приятелство
    и искам то да продължи до гроб!
  • Приятелство!Поздравления за стиха!
  • Приятелството е най-ценното в живота.Без приятели сме бедни.Поздрав!
  • Много красив стих!!!!!!
    Поздравления!!!!!
  • Приятелството се доказва в най-трудните мигове!Издържи ли остава вечно!
    Анна,благодаря!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...