Реалност беше, че се запознахме,
рисувахме дървета, сгради
с черно-белия молив в ръката.
С цветните боички рисувахме на листа бял,
бял тогава, листът "черен е" сега.
Реалност беше, че излизахме, споделяхме, дори смеехме се заедно тогава,
реалност беше - реалността някак, вярваш или не - просто избелява.
Какво се случи, че забрави всичко, което бяхме споделили,
какво се случи, че забрави колко го обичах -
момчето,
за което бършеше сълзите от лицето на приятелката твоя,
момчето, което очите виждат, сега е само твое. ...