Nov 24, 2006, 9:01 AM

Приятели

  Poetry
836 0 9
автори f-31 ( Креми) и Романтик ( Христо Костов)

Приятелю добър, къде си?

Аз чувствам се така сама,

ела при мен и прегърни ме,

така студена е нощта.

 

Приятелко, за теб копнея!

За теб са моите слова.

За теб във нощите мечтая

и се измъчвам в самота.

 

Секунда за целувка нямам,

потръпвам от умора аз

и липсваш ми безкрайно много,

за тебе мисля всеки час.

 

Умората със обич се лекува,

с целувка нежна устните дарявам,

прегръдка топла до сърце любящо,

чудесно утро предвещават.

 

Докосваш ме със думи нежни,

земята с тебе покорявам,

сърцето ми сега зове те

и страстно аз те пожелавам.

 

За теб ще бъда този от мечтите

за мене искам ти да си прекрасна

със чувство свято те дарявам,

а после и Луната, ако ще да гасне.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....