24.11.2006 г., 9:01

Приятели

835 0 9
автори f-31 ( Креми) и Романтик ( Христо Костов)

Приятелю добър, къде си?

Аз чувствам се така сама,

ела при мен и прегърни ме,

така студена е нощта.

 

Приятелко, за теб копнея!

За теб са моите слова.

За теб във нощите мечтая

и се измъчвам в самота.

 

Секунда за целувка нямам,

потръпвам от умора аз

и липсваш ми безкрайно много,

за тебе мисля всеки час.

 

Умората със обич се лекува,

с целувка нежна устните дарявам,

прегръдка топла до сърце любящо,

чудесно утро предвещават.

 

Докосваш ме със думи нежни,

земята с тебе покорявам,

сърцето ми сега зове те

и страстно аз те пожелавам.

 

За теб ще бъда този от мечтите

за мене искам ти да си прекрасна

със чувство свято те дарявам,

а после и Луната, ако ще да гасне.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...