Приятелю добър, къде си?
Аз чувствам се така сама,
ела при мен и прегърни ме,
така студена е нощта.
Приятелко, за теб копнея!
За теб са моите слова.
За теб във нощите мечтая
и се измъчвам в самота.
Секунда за целувка нямам,
потръпвам от умора аз
и липсваш ми безкрайно много,
за тебе мисля всеки час.
Умората със обич се лекува,
с целувка нежна устните дарявам,
прегръдка топла до сърце любящо,
чудесно утро предвещават.
Докосваш ме със думи нежни,
земята с тебе покорявам,
сърцето ми сега зове те
и страстно аз те пожелавам.
За теб ще бъда този от мечтите
за мене искам ти да си прекрасна
със чувство свято те дарявам,
а после и Луната, ако ще да гасне.
© Христо Костов Всички права запазени