Dec 12, 2005, 10:27 PM

"Приятели"

  Poetry
1.6K 1 9
 Как очакваш да те гледам приветливо,
 когато нещо вътре ми крещи?
 Как да бъда "просто" приятелка,
 как ще ми бъдеш приятел ти?

 Как го разбираш - "добри познати"?
 Как ще бъде клеймо и за нас?
 По-добре далечни непознати,
 отколкото този лицемерен фарс.

 Не мога да ти бъда "просто" приятелка,
 как ще мога да те погледна така,
 дарил си ме с изгаряща болка,
 какъв приятел си ми сега?

 Бяхме близки, но не и познати,
 влюбени - да, приятели - не!
 Не ми казвай, че за теб съм приятелка,
 с дружба не ме измъчвай поне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изпълнено с болка и истина! Браво!!!! Страхотно е!!6
  • Това е невероятно!Определено засяга проблем,който ме вълнува!"Приятелството може да се прероди в любов,но любовта в приятелство НИКОГА!"Браво и 6 есте
  • страхотно е!!!от мен имаш 6!!!страшно истинско и чувственно е!!!
  • Наистина е трудно да си приятел с човека когото обичаш,но с времето когато болката утихне и това става!Браво за хубавия стих!
  • Дължа едно огромно "благодаря" на всички ви,мнението ви е наистина важно за мен.Специални благодарности на УсМиВкА - с коментарите си стимулираш творческата ми дейност :Р

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...