Приятелка-предателка
Приятелка ми беше ти,
тъй мила, с хубави черти,
но мъка ти ми причини
и щастието мое помрачи!
Отне от мен, от моето сърце
едно добро и хубаво момче,
да, теб харесвашете от дете
и ти предложи, но защо прие?
Обиждаше го, мразеше дори,
а аз бях влюбена във него до уши
и бях потънала във розови мечти,
и виждах само пламенните му очи!
Ти знаеше, че силно го обичам,
и в него постоянно аз се вричам,
когато аз усетих, че е вече мой,
нарочно сякаш взе ми го и стана твой!
А беше ми тъй мила, кат` сестра,
приятелка сърдечна и добра,
сега за мене ти си без душа,
и силно жилеща, като оса!
2000 г.
© Галина All rights reserved.
