Приятелко моя
Приятелко моя, изтрий си сълзите,
не изкупвай с тях чужди грехове!
Знам, че черно расо постла ти на дните,
но не искам да плачеш вече за мъже!
Той те излъга, на любов поигра си,
стъпка душата ти и я разпиля.
Не те пожали. За него беше тази,
която ще го стопли през нощта...
Най-голямото ти желание той беше,
знам, вече нямаш желания за живот.
Защо те излъга? Защо ти се кълнеше,
като никога не е изпитвал той любов?
Стига вече сълзи! Забрави го, приятелко,
в спомен сив го превърни - да премине бегло.
Но още повече ме боли за тебе, приятелко,
защото и аз съм влюбена в него...
© Ванеса All rights reserved.
