Oct 29, 2010, 10:24 PM

Приятелко моя 

  Poetry » Other
1951 0 4

Приятелко моя

                               На Сиси

 Приятелко моя, времето лети

и може би ще ме забравиш ти.

И може би не ще си спомняш

момичето с игривите очи.

И дори и да не помниш

отминалите дни на щастие и смях,

това не ще да бъде грях.

И ще отминат дни, месеци, години...

Ще повехнем ние, с нас и младостта ни,

ще настъпи есен за наште души.

Ще минеш покрай мен и ще отминеш,

забравила за наште младини.

Забързан животът и тебе ще пришпори,

ще се надбягваш с времето и ти.

И като вятър ще летят години,

години, любови и мечти.

И може би не ще си спомняш

онова момиче, плакало на твойто рамо.

Ще забравиш и написаното тук,

за да направи на времето напук.

Ще пожълтеят страниците бели,

мастилото наситено ще избледнее,

ще се изтрие почеркът дори,

след толкова изминали години...

А някой ден ако се сетиш за твойте младини

и за момичето с игривите очи.

Прочети ти тез остарели редове,

подарени от това момиче от сърце...

© Роси Кралева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??