Приятелко моя
Приятелко моя
На Сиси
Приятелко моя, времето лети
и може би ще ме забравиш ти.
И може би не ще си спомняш
момичето с игривите очи.
И дори и да не помниш
отминалите дни на щастие и смях,
това не ще да бъде грях.
И ще отминат дни, месеци, години...
Ще повехнем ние, с нас и младостта ни,
ще настъпи есен за наште души.
Ще минеш покрай мен и ще отминеш,
забравила за наште младини.
Забързан животът и тебе ще пришпори,
ще се надбягваш с времето и ти.
И като вятър ще летят години,
години, любови и мечти.
И може би не ще си спомняш
онова момиче, плакало на твойто рамо.
Ще забравиш и написаното тук,
за да направи на времето напук.
Ще пожълтеят страниците бели,
мастилото наситено ще избледнее,
ще се изтрие почеркът дори,
след толкова изминали години...
А някой ден ако се сетиш за твойте младини
и за момичето с игривите очи.
Прочети ти тез остарели редове,
подарени от това момиче от сърце...
© Роси Кралева All rights reserved.
