Kotentseto
61 195
Apr 23, 2006, 5:16 PM

Приятелско 

  Poetry
1024 0 5
Приятелю, приятелю, защо се лъжем,
че се докосваме невинно, по приятелски?
Страх те е все пак, знам, да не би да се обвържем,
не ми пробутвай, моля те, този поглед монашески.

Та аз не съм дете, по-малко монахиня
и не искам вечната безпрекословна вярност.
Позволи да те прегърна под натежалата смокиня,
тази нощ е наша, сподели я с благодарност.

Слънцето го няма, то няма да ни пречи,
да търси отражение в очите и ръцете ни.
Нека влезем вътре, пусни дебелите завеси,
ако ли не - ще ни прикрият клоните преплетени.

Приятелю, приятелю, далече сме и пак тъй близко,
не искай щастие, щом поне нощта я има.
Със слънцето ще тръгна, забравила за всичко,
уви, мигът ни споделен отмина...

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всъщност, Гери, не става въпрос за миг наслада, нито за дългогодишно приятелство. По-скоро за една неизказана любов, която се претрансформира в топли чувства. Все още се разбирам прекрасно с този човек и той ми е безкрайно скъп Благодаря ви за коментарите. Поздрави!
  • Хъбаво стихче! но не смятам,че за един миг наслада трябва да се развали едно дългогодишно приятелство /6/ и поздрав! :о)
  • "Зов" !?? Но той не иска да разбере, нали така? А може би защото момчетата "узряват" по-бавно от момичетата, а някои - изобщо не?
  • Много е хубаво!6!
  • в буквите? в бунтарите? аз и там публикувам радвам се, че ти харесва
Random works
: ??:??