Приятелско
По сивите февруарски небеса
ще ми нарисуваш ли овца?
Шегувам се, разбира се, че
не можеш - все пак отдавна
не сме деца.
Прескачам локвите, удавили
в себе си угаснали мечти на
дъждовни капки някогашни,
чисти като родили се от
чувствата сълзи.
Заживял си на друга планета,
далечна от нашата Земя,
розата ти е увяхнала,
забравил си как се опазва
невидимата красота.
Подавам ти ръка и с кутренце
ти обещавам по криволичещите
пътища незнайни заедно да
вървим и може би мъничко
магия да сътворим.
© Недописана All rights reserved.
