Приятелство
Тъй бързо нахлува в душата ти мрака
като лепкава кал
и покварата, без да я чакаш,
без да искаш – провал след провал.
Знам – боли те за твоето детство.
Знам – потъпкани твойте мечти.
И при мен е така, но до теб съм!
Не плачи, приятелко, не плачи!
Когато те притиснат до стената
и нож до кокала опре,
помни, не си сама в борбата,
напук стани, върви напред!
Когато нощем всичко тъне в тишина,
а ти не спиш, измъчена от мисли,
спомни си, че не си сама,
за мен, за детството спомни си.
Да, то отмина безвъзвратно,
но аз оставам във живота ти
и колкото и да е непонятно,
без грим, без маска, без лъжи.
За мен си истинско богатство,
оазис сред пустинята-живот,
щастлива съм от нашето приятелство
и искам то да продължи до гроб!
© Даринка Колева All rights reserved.
