Казват, че приятелството вечно било,
в трудни дни,
дъждовни лета, тях ги има –
голяма лъжа.
Те са там, вярно е, да,
но не винаги помагат ти в беда.
Няма ги, отново си сам,
няма ги, когато си щастлив,
когато страдаш и търсиш помощ,
приятелска ръка.
Няма ги, няма я и вечността.
Приятели имах, сега съм сама,
предадоха, изиграха жестоко моята душа.
Но ,,Силна съм,, повтарям си аз,
защото намерих друга – по-добра
приятелка, наречена самота.
© Jasmina Ivanova All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
