Казват, че приятелството вечно било,
в трудни дни,
дъждовни лета, тях ги има –
голяма лъжа.
Те са там, вярно е, да,
но не винаги помагат ти в беда.
Няма ги, отново си сам,
няма ги, когато си щастлив,
когато страдаш и търсиш помощ,
приятелска ръка.
Няма ги, няма я и вечността.
Приятели имах, сега съм сама,
предадоха, изиграха жестоко моята душа.
Но ,,Силна съм,, повтарям си аз,
защото намерих друга – по-добра
приятелка, наречена самота.
© Jasmina Ivanova All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
