Приятелство може би?!
Приятелство може би?!
Дали боли ме, че едно приятелка загубих,
не, не мисля дали си заслужава и сълза,
защото писна ми от детските игрички на света.
Вяра? О, дали я имаше във мен, едва ли!?
Приятелки, казваше, мислих си, че може би истински.
Едва ли, струваше ли си и това!?
Това да пропилея чувствата си,
и прощавам вечно може би...
Едва ли, но аз исках тайничко това...
Да, истината бе това, че приятелството смешка и игра май беше,
сега ти все едно прокажена съм, дърпаш си от мен ръката,
едва ли вината е във теб мисля, че аз виновна съм, това е...
Болката от загубено приятелство, описана само в два три реда,
да бе утопия или съдбата и между редовете се крият чувства,
болка, безразличие, тъга, признателност и други...
Останаха спомени, дълбоко скрити в мен.
Как мислиш дали или едва ли,
според теб това е може би поредната лъжа...
Чудя се какво стана, защото останах в невидение досега
и чакам с надеждата може би отново да станеш приятелка със мен...
О, едва ли, приятелство може би... Е не бе съвсем...
© Виктория All rights reserved.
