Приятелство свято
За мен запей нежна песен,
с не искам да съм сама в късна есен.
Моите надежди и мечти приеми,
към топъл живот всеки се стреми.
Душата ми както преди е същата,
все още живея в малката къща,
която запомнила е всички радости,
нежни думи и чудни благости.
Нека в мене да играе сърцето,
да събужда в гърдите ми детето.
Аз ще рисувам красива съдба
безкрайно обичам, а ти не разбра.
Не търся в теб само мъжът.
искам да махнеш от мене страхът.
Искакм само прегръдка една,
да ме грее мисълта, че съм жена.
като пеперуда бяла да летя,
приятелство, честност да известя.
Да знаеш, че приятел е нещо свято,
животът с него е топлина в лято.
© Йонка Янкова All rights reserved.
