Jan 3, 2007, 1:56 PM

Приятелството

  Poetry
1.4K 0 4
Приятелството е мило на сърцето.
Как леко е със него да живеем!
Божествен дар изпратен от небето,
че идва ти от радост да запееш.

Една звезда ти свалих със мисълта си.
Вземи я. Тя е дарът на душата.
В беда ли си, сложи я на дланта си,
и нека да ти свети в тъмнината.

В тревожна нощ видях те в съня си,
ветреца ти развяваше косите,
вървиш сама по пътя към дома си,
зареяни блуждаеха очите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вихър Вихров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...