Jun 20, 2007, 10:03 PM

Приятелството съществува!

  Poetry
938 0 1
(На моята най-добра приятелка Мони)



Дълго време се чудех какво значи думата "приятелка".
Дълго време и в нея не исках да повярвам.
Дали тя значи мечтателка,
или пък значи с някой да си помагам, заедно с него да страдам?
Тези редове ще ги напиша за едно момиче,
накарало ме да повярвам в приятелството.
Показа ми, че може да има светъл лъч или кокиче
след следите на предателството.
Нараниха ме адски много хора -
да така е, даже ме сломиха!
Накараха ме да изпитам позора
и после ръцете си измиха.
Но ти, приятелко, ти беше търпелива!
Отначало аз се изправих пред теб надменна.
Но ти, другарко, беше толкова щастлива,
защото знаеше каква съм. Не вярваше, че съм високомерна!
Ето от тук започна приятелството наше,
когато ти просто се усмихна и ми подаде ръка.
Тогава ти ми стана като братче -
пазещо ме от злобата и ненавистта.
Аз ти повярвах и ти не ме разочарова.
Отпуснах глава на твойто рамо.
Не се възползва от доверието ми, не ме сложи в окова.
Не ме предаде и ти! Мила, благодаря ти, браво!!!
Когато исках да се откажа и просто да си тръгна,
ти не ме остави да се предам.
Ти ме направи силна, ти ме превърна
в човек опасен, в човек честен и богат.
Искам само да ти благодаря, че ми показа.
Накара ме да повярвам, че са останали още истински хора.
Разбери, аз не ще те забравя!
Благодаря ти, че ми показваш, че съм силна и мога!
Приятелко, надявам се и това лято
да озвучим със истеричен смях старите и уморени хора.
Надявам се завинаги да ни е все така приятно
да поседим и да помълчим пред входа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Затова хората имат познати и приятели. Разликата м/у едните и другите е, както от небето до земята!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...