valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
Feb 10, 2022, 9:09 PM

Приятелят на дядо 

  Poetry
342 0 3


Баба ми каза, че дядо видял го.
Бил като всички от наш’то селó.
Имал обаче свещен идеал той,
уверен се борил да няма тегло.

Можел да пее неземно красиво,
но не запял, а поел тежък кръст.
Очите му сини с небето се сливали,
рус хубавец, среден на ръст.

Дядо когато говори за него,
тръпне гласът, като струна трепти.
А Левски мълчи. От стената го гледа,
сякаш след малко ще промълви.

Попитах защо си е нямал любима,
а дядо ме стрелна и рече така:
- България иска, България има
в сърцето си лъвско. Любов и мечта!

Днес никой не пита : Василе, къде си?
Знаят го Левски - светец и герой...
За свойта любима бил е обесен.
Любимец на всички, особенно мой.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??