Приятелю
Като стара обувка, протрита от дългото носене
си ми страшно потребен, приятелю незаменим.
Щом си с мене излишни са всички въпроси
и най-сложният ребус е лесно решим.
Твойте болки отекват у мене със същата сила.
Твойта радост ме носи на своите бели крила.
Ако някога трябва ми прошка и дом и закрила,
твойто рамо, приятелю, ще ми бъде скала.
Мойте тайни са, зная, при тебе на сигурно място.
Ти единствен познаваш и моите тъмни страни.
Ти такъв ме приемаш и на всички е ясно –
нашта дружба е расла от люлката до старини.
Та дори да се влюбим и двамата в обща любима,
всеки би се отказал - на приятеля би я дарил.
И не зная дали по света чувство по-силно има,
че приятелят често дори от роднина по е честен и мил.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
