laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
7.11.2014 г., 23:27 ч.

Приятелю 

  Поезия » Друга
451 0 5

Като стара обувка, протрита от дългото носене

си ми страшно потребен, приятелю незаменим.

Щом си с мене излишни са всички въпроси

и най-сложният ребус е  лесно решим.

 

Твойте болки отекват у мене със същата сила.

Твойта радост ме носи на своите бели крила.

Ако някога трябва ми прошка  и дом и закрила,

твойто рамо, приятелю, ще ми бъде скала.

 

Мойте тайни са, зная, при тебе на сигурно място.

Ти единствен познаваш  и моите тъмни страни.

Ти такъв ме приемаш  и на всички е ясно –

нашта дружба е расла от люлката до старини.

 

Та дори да се влюбим и двамата в обща любима,

всеки би се отказал - на приятеля би я дарил.

И не зная дали по света чувство по-силно има,

че приятелят често дори от  роднина по е честен и мил.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "...Отиват си любови и представи,приятелите винаги остават..."
  • Приятелство - лукс, който не всеки може да има! Запази го и бъди щастлива! Поздрави!
  • Дай Боже на всеки поне по един такъв приятел!
    Браво на теб за хубавия стих!
  • Веднага ще ти го "открадна" и ще го изпратя на най-добрата си приятелка! Много силно стихотворение, много силна приятелска обич и вярност, която може да устои на всичко! Поздравявам те!
  • Аплодирам! Приятелите са по-скъпи и от своята кръв!
Предложения
: ??:??