Помислих, че играе си дете -
съвсем самичко насред полето,
дребничко, досущ вчерашно кутре,
тичащо на воля под небето.
Вгледах се, от пътя поотбила.
Чудо! Старица, превита на две,
прокарваше бразда подир бразда
с похабена мотика във ръце.
Приближих я, гузна и смутена.
Плахо аз предложих помощта си,
а тя поповдигна си чумбера
и ми се усмихна някак кротко,
но мигом грейна нейното лице.
Всяка бръчица познах тогава…
И пред Нея паднах на колене.
© Росица Танчева All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
