Eia (Росица Танчева)
436 13858
8.09.2014 г., 20:38 ч.

Приземяване 

  Поезия
461 0 7

Помислих, че играе си дете -

съвсем самичко насред полето,

дребничко, досущ вчерашно кутре,

тичащо на воля под небето.

Вгледах се, от пътя поотбила.

Чудо! Старица, превита на две,

прокарваше бразда подир бразда

с похабена мотика във ръце.

Приближих я, гузна и смутена.

Плахо аз предложих помощта си,

а тя поповдигна си чумбера

и ми се усмихна някак кротко,

но мигом грейна нейното лице.

Всяка бръчица познах тогава…

И пред Нея паднах на колене.

© Росица Танчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Не всичко се вижда отвисоко, въпреки че всички завиждаме на алпинистите. Малко иносказателен ми е коментарът, но пък си е така, според мен!
    Поздравления, Роси!
  • Има много символика и истина в тези редове!

    Поздравление за стиха!
  • Много мъдро, Роси!

    Поздравления за стиха!
  • Прекрасна творба!
  • Роси, написала си нещо много стойностно.
    Възхищавам ти се и ти благодаря за стиха!
    Споделям го напълно, а също така и коментара на Стойна.
    Аплодисменти!
  • Роси, накара ме доста да се замисля над творбата ти.
    Най-важното си остава приземяването - само доброто сърце може да откликне така.А в старицата виждам събирателен образ на истинската българка до обожествяването в светица.
    Допадна ми и ме развълнува. Желая ти успех по избрания път и много, много здраве!
Предложения
: ??:??