Приземяване
Помислих, че играе си дете -
съвсем самичко насред полето,
дребничко, досущ вчерашно кутре,
тичащо на воля под небето.
Вгледах се, от пътя поотбила.
Чудо! Старица, превита на две,
прокарваше бразда подир бразда
с похабена мотика във ръце.
Приближих я, гузна и смутена.
Плахо аз предложих помощта си,
а тя поповдигна си чумбера
и ми се усмихна някак кротко,
но мигом грейна нейното лице.
Всяка бръчица познах тогава…
И пред Нея паднах на колене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
